ИЗПРЕТРЀПВАМ, -аш, несв.; изпретрѐпя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Разг. 1. Претрепвам, убивам, пребивам много (хора или животни) или всички; изпотрепвам, изпопребивам, изпребивам, изпоизбивам. – Аз на баща му ще пиша! Той чак при полковника ще иде да се оплаче! Отпуска ще вземе, та ще дойде всинца ви да изпретрепе с пушката си! О. Василев, ЖБ, 68.
2. Бия много, до пребиване много (хора или животни) или всички; изпопребивам, изпребивам.
3. Прен. Претрепвам, разсипвам, съсипвам нещо от действие, работа, свързана с извънредно много затруднения, усилия; изпотрепвам, изтрепвам, изпосъсипвам, изпребивам, изпопребивам, изпочупвам, изпотрошавам. Изпретрепах си краката по стръмното. изпретрепвам се, изпретрепя се страд.
ИЗПРЕТРЀПВАМ СЕ несв.; изпретрѐпя се св., непрех. Разг. 1. Само мн. и 3 л. ед. Претрепваме се, пребиваме се в по-голямата си част, повечето или всички; изпотрепвам се, изпопребивам се, изпоизбивам се, изпребивам се.
2. Изтощавам се, съсипвам се в голяма степен от усилията, които полагам, за да преодолея нещо; изпотрепвам се, изпосъсипвам се, изпоизмъчвам се. Изпретрепахме се в тъмното.
3. Обикн. с предл. от и следв. същ. или със съюз да и следв. гл. Означава много висока степен на извършване на действието, изразено със съществителното или с втория глагол; изпотрепвам се, изтрепвам се, съсипвам се, изпопребивам се, изпребивам се, изпосъсипвам се. Изпретрепах се от чистене.