ИЗПРЕЦЪФТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изпрецъфтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. изпрецъфтя̀л, -а, -о, мн. изпрецъфтѐли, св., непрех. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Прецъфтяваме много или всички. Цветята в градината бяха изпрецъфтели.
