ИЗПРЀЧВАМ, -аш, несв.; изпрѐча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Поставям нещо пред някого или пред друго нещо като преграда, за да пречи. Бедният човек изпречи двете си ръце срещу ятаганите в същия миг, когато черноликият турчин с кървав още нож в ръката се оглеждаше за Найдена. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 17.
2. Поставям нещо или някого пред погледа, очите на някого, обикн. за да го забележи или да го види по-добре. Показва ми едно огледалце, изпречва го пред очите ми: – Виж се какъв си смешен. К. Калчев, ПИЖ, 180. И нямаше случай, където магарето да не се похвали с опашката си или да не я изпречи на показ. Елин Пелин, ПР, 47. – Чакаме да видим докъде ще я докара дядо ти Раковски! – изсмя се Косоваца. Васил изпречи лицето си пред неговото. – Дето трябва, там ще я докара! – каза той остро. Ст. Дичев, ЗС I, 232. изпречвам се, изпреча се страд.
ИЗПРЀЧВАМ СЕ несв.; изпрѐча се св., непрех. 1. Заставам пред някого или пред нещо като преграда, обикн. за да му попреча да извърши, да направи нещо; препречвам се. – Не, ще останеш още – настояваше Калинов упорито, като стана и се изпречи пред Нанка. Т. Влайков, Съч. II, 180. – Мен ли обвиняваш! – изкрещя Павел гневно и обиден, цял треперещ, вдигна ръка срещу Божан. Петър се изпречи между двамата. Елин Пелин, Съч. III, 59. Горан се изпречи пред него и загради пътя му. Марин рече да го подмине, но Горан го хвана за ръкава и го спря. Д. Ангелов, ЖС, 312. Че месяца е тъмно тяло, то вече са доказа; следователно, щом земята са изпречи между него и източника на неговата светлина – слънцето, то светлината на месяца са пресича, той става невидим и преминува в затмение. Д. Витанов, НС (превод), 33.
2. Прен. Ставам пречка, спънка за осъществяването, извършването на нещо. – Ти склони? Уплаши те гневът на баща ти? Аз ще сломя тоя гняв и всичко, що се изпречи между нас и любовта ни. Ив. Вазов, Съч. XX, 24. Отново се обърна той към младата си жена – сега по-бърз, по-нетърпелив, сякаш да отстрани, да заличи всяко нещо, което можеше да се изпречи между тях. Д. Талев, ПК, 111. Наистина тези братски споразумения заслужват общо уважение, защото те, тримата [владетели], до тази минута удържаха целокупен европейския мир и полагат още големи старания да не би някак си са изпречеше нещо против плана им. Лет., 1876, 7. Напанагон, големи мъчнотии му ся изпречиха, кога да ся учи на американските закони. Й. Груев, СП (превод), 180.
3. Показвам се, появявам се обикн. внезапно пред погледа на някого. Изведнъж човешка сянка закри пламъка на борината, един човек се изпречи на прага. – Добромир! – извика Райко и се стъписа. Ст. Загорчинов, ДП, 469. Внезапно колата се отбива вдясно – и пред нас се изпречват няколко бели палатки. Л. Стоянов, X, 59. Като стигнете в живописното село Власи, пред вас се изпречват не по-малко величествени скали, прорязани в дъното от същата буйна Ермаq и образуват чудесния пролом Ждрело. Ал. Константинов, Съч., 104. Те изминаха една полянка и пред тях се изпречиха ясно високите зидове на манастира. Ив. Вазов, Съч. XXII, 25.
4. Прен. Обикн. с предл. в и в съчет. със същ. като памет, съзнание, въображение и под. За образ, мисъл и под. – появявам се внезапно. И когато в паметта му се изпречи милият образ на неговата майка, той въздъхна дълбоко. Елин Пелин, ЯБ, 110. Не само предметите, които е изучавал, но и самите му професори се изпречиха в неговата [на чиновника] прясна още памет. М. Георгиев, Избр. разк., 219. Тоя зимен ден никога не мога да забравя и винаги при подобна студена зима изпречва ми се тази картина: каруцар и с четирима ни вътре и преметната отгоре ни черга. Л. Стоянов, СбАСЕП, 306. – Страшните мисли вървят неотлъчно подире ми и на всяка стъпка се изпречват отпреде ми. В. Друмев, И, 18.
5. Прен. Обикн. с предл. пред. За въпрос, проблем и под. – възниквам, появявам се, пораждам се внезапно. Колко години Константин е следвал при Софрония, не се знае, но все ще тряба да е бил вече дошел до една възраст, когато след завършване курса на учението в Самоков пред родителите трябало е да се изпречи въпросът какво да се прави с юношата. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 622. Искаше веднага да се види със Станкул, да поразговаря с него по всички въпроси, които тъй неочаквано бяха се изпречили пред „Нова Мизия“. Ст. Марков, ДБ, 408. Ще накарат Портата да приеме условията за мира. Но как ще я накарат и как ще ги приеме? И като ги приеме, ще ли ги турне в действие? Тези са въпросите, които ни са изпречват. НБ, 1876, бр. 43, 168–169.
◊ Изпречвам се / изпреча се на пътя на някого. 1. Попречвам на някого в някаква работа, дейност. Ще се върне в селото и тежко на този, който се изпречи на пътя му. К. Петканов, ДЧ, 438. 2. Установявам някаква връзка, запознанство с някого, което оказва влияние върху моята или неговата съдба, живот. Жена беше се изпречила на пътя им, а всичко това не предвещаваше нищо добро. Й. Йовков, СЛ, 10. В Галац се срещнал с нашия дряновец дядо Максим Гайкович. Поискал от чича Марина да му препоръча момче дряновче – да го проводи на учение в Русия. И ей на, че аз се изпречих на пътя на чича Марина! Д. Марчевски, ДВ, 86. Изпречвам се / изпреча се пред очите на някого. Показвам се, появявам се пред някого, обикн. ненадейно. Скоро пред очите на Ян Бибиян се изпречи една грамадна суха гора с големи странни дървета. Елин Пелин, ЯБ, 109. Щом стъпихме на шосето, стражарят ни тласна по него и ни заповяда да не се изпречваме вече пред очите му. Г. Белев, ПЕМ, 116. Тия кръстоносци опустошаваха всичко, щото им ся изпречеше пред очите. Д. Войников, КБИ, 136–137.