ИЗПРЀЧВАНЕ ср. Отгл. същ. от изпречвам и от изпречвам се. Всяко втурване отвън, изпречване пред житейски трудности и препятствия раздрусваше люлката на неговото съзерцание и можеше да го хвърли едва ли не в паника. Вл. Василев, СбАСЕП, 410. Феноменът слънчево затъмнение представлява изпречване на Луната пред Слънцето и закриване на последното отчасти или напълно от погледа ни. ВН, 1952, бр. 176, 4.