ИЗПРЕЯ̀ЖДАМ, -аш, несв.; изпрея̀м, изпреядѐш, мин. св. изпрея̀дох, прич. мин. св. деят. изпрея̀л, св., прех. 1. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Мнозина или всички преяждаме. Обедът беше много богат и изпреядохме.
2. Диал. Изпояждам, изпохапвам. – А бе Мустафа ага, подигнахме един кошер да видим що правят, пък те се впуснаха отгоре ни, та ни изпреядоха и ни направиха резил маскара. Ц. Гинчев, ГК, 196.
3. Диал. Прен. Измъчвам в голяма степен някого. – Изпреядоха ме ония кучета в участъка... Много ме биха... С подкованите ботуши в гърдите ме ритаха. О. Василев, ЖБ, 433. изпреяждам се, изпреям се страд.