ИЗПРИБЍРАМ, -аш, несв.; изприберà, -ѐш, мин. св. изприбрàх, св., прех. Разг. Прибирам много неща или всичко. изприбирам се, изприбера се страд.
ИЗПРИБЍРАМ СЕ несв.; изприберà се св., непрех. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Мнозина или всички се прибираме. Тамам се е изприбрал вече всичкият свят от полето; и сред това утихване на човешкия шум изведнаж току чуеш, че викнале нейде отсреща веселата и скоклива: „Огреяла месечинка“. Т. Влайков, РП I, 473. Когато вън затрепкат светлинките / и всички хора се изприберат, / на цял свят мрачините, самотите / като че ли се сбират в твоя кът. Бл. Димитрова, Л, 181.