ИЗПРЍДАМ, -аш, несв.; изпредà, -ѐш, мин. св. изпрѐдох, прич. мин. св. деят. изпрѐл, св., прех. 1. Направям на нишки с предене цялото определено количество (вълна, памук и под.). Мама предеше чужда вълна. Вечер до късно въртеше вретеното, дрямваше за малко с опряна до хурката глава, но упорствуваше и изпридаше къделята. Г. Белев, ПЕМ, 122. А каква ѝ беше хубава работата! Кълчищата така ще ги изпреде, така ще ги изтъче, че когато мъжът ѝ нахлузе на гърба си риза от тях, сякаш беше памучна – мека и ситна. Ил. Волен, БХ, 5. – Един стан за един ден ще изпреде толкова, колкото всичките жени от селото ще изпредат за една година. Д. Кисьов, Щ, 466. Седя Диляна, море, и чака / дорде петлите да пеят. / Девет къдели изпрела, / девет вретена напрела. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 124. // Правя, образувам нишки, направям нещо на нишки. Но гъсениците бяха малки и неопитни. От страх да не се загубят, те изпридаха подире си тънки нишки, по които вечер се прибираха в гнездата. П. Бобев, ГЕ, 132–133.
2. Прен. Диал. Спечелвам, изкарвам, добивам с предене. Изпридам по три гроша на ден. Н. Геров, РБЯ II, 286.
3. Непрех. Диал. За растение – пускам мустачки (Н. Геров, РБЯ).
4. Непрех. Диал. Избягвам, офейквам. Музиката на 19-й полк гръмна от височината пред кавалерийската казарма и аз веднага изпредох натам. Чувствувах, че петите ме удрят по тила от силния бяг. Ст. Чилингиров, ХНН, 134. изпридам се, изпреда се страд. от изпридам в 1 и 2 знач. – Сега всичко трябва да се купи наготово от града. По-рано беше лесно – всичко вкъщи се изпридаше и натъкаваше, а което не достигаше, се допълняше от чеиза на майката. Г. Караславов, ОХ, 6. Като се сложи на чекръка – врът-врът – по цял ден и вечер до сряд нощ се не вдига. Че вълната до уречения ден трябва да се изпреде. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 183.