ИЗПРИКА̀ЗВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от изприказвам и от изприказвам се. Започнаха и безкрайните обяснения на случилото се, безобразното изприказване на преживяното. Т. Жечев, ЛС, 89.
◊ Не е за изприказване. Остар. и диал. За изразяване на отрицателна оценка на нещо, което е много лошо, много грозно или нередно и не заслужава да се обсъжда. Не съм видял що са теглиле във времето на Сръбско-турската война тукашните българе селачи – но като ги попитах за това, те ми отговориха с някаква си студенина, че теглата им не са за изприказване. НБ, 1877, бр. 75, 291. – Я попитай нас, нас, каква зима прекарахме! – Ех, чорбаджи, то не е за изприказване. Ил. Блъсков, ПБ I, 36.