ИЗПРЍМЧВАМ, -аш, несв.; изпрѝмча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. 1. Изваждам, освобождавам от примка или от това, което задържа нещо; отпримчвам. Противоп. впримчвам. Като се тръшнах на вратата, прискрипчих му ръката. Противникът ми ту натискаше вратата, ту се мъчеше да си изпримчи ръката, като я извиваше насам, нататък. Тем., 1881, кн. 2, 36.
2. Запримчвам, поставям в примка мнозина или всички, много неща или всичко (Н. Геров, РБЯ). изпримчвам се, изпримча се страд.
ИЗПРЍМЧВАМ СЕ несв.; изпрѝмча се св., непрех. Остар. и диал. 1. Измъквам се, освобождавам се от примка или от това, което ме задържа; отпримчвам се. Противоп. впримчвам се. „Ти, без да те угадя, изпримчил си се из ръцете ми и пълзешката си отишел до Митьовчиното черно куче да го милваш.“ Лил., 1884, кн. 7, 27.
2. Прен. Избягвам, офейквам. О, бедний Иванчо! Ти си мислиш тъй, но работата е вече свършена; ти са тъй зле опринчи, щото надали ще можеш са изпримчи. Ил. Блъсков, ПБ II, 68-69.
– Друга форма: изпрѝнчвам.