ИЗПРЍПВАМ, -аш, несв.; изпрѝпна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Изтичвам, изприпквам. Стрина Ката се стъписа. – Брех, Петкано, заради тебе ми изгоря кукурузника! – остави кученцето тя, изприпна по стълбата и се бухна в пушека, като да гаси пожар. Ст. Даскалов, СЛ, 109.