ИЗПРЍПКВАМ, -аш, несв.; изпрѝпкам, -аш, св., непрех. Изтичвам. Байко си не отива. Като изприпквам един път край него, той ненадейно посяга и хваща ме за ръка. Т. Влайков, Пр I, 201. От файтона скочи пъргаво Сава – по-големият, и бързо изприпка навътре. Д. Калфов, Избр. разк., 260. Та изприпка Вида, бяла Вида, / та влезе вов нови йоборе. Нар. пес., СбНУ XIV, 68.