ИЗПРЍЩЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изприщя се като прил. Който е покрит с пришки. – Какви сте вие? – запита на турски второто заптие. Смачканият му омаслен фес закриваше половината от мургавото му изприщено лице. А. Гуляшки, СВ, 9. Показах си изприщените и убити от ходене крака. З. Стоянов, ЗБВ I, 328. Изприщено дете.