ИЗПРОБЍВАМ, -аш, несв.; изпробѝя, -ѝеш, мин. св. изпробѝх, прич. мин. страд. изпробѝт, св., прех. Разг. Пробивам много, всичко или нещо на много места или навсякъде. Ледът по улиците вече се беше потрошил. Сякаш коне с големи тежки копита го бяха изпробили тук-таме и в отворените дупки се беше нацедила мътнозелена вода. Т. Харманджиев, КВ, 467. изпробивам се, изпробия се страд.