ИЗПРОВА̀ЖДАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от изпроваждам и от изпроваждам се; изпровождане. При изпроваждането в Мюнхен Яворов беше много щастлив. М. Кремен, РЯ, 88. И на връщане дали му 300 момци за почетно изпроваждане до предела им. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 189. Секи, който изпраща и ище да знае часа коги ще стигне писмото или известието, тряба да заплати повече една четвърт на сумата, която ще даде за изпроваждането на писмото или известието. М 1857, 49.