ИЗПРОВЍРАМ, -аш, несв.; изпроврà, -ѐш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. изпровря̀л, -а, -о, мн. изпроврѐли, св., прех. Диал. Провирам нещо изцяло, напълно, докрай. Жалила се теменужка / на посестрима си ружка: / .. / – Тежко мене, що съм клета, / все заглъхнала в тревата / изпровирам си главата... П. Р. Славейков, Избр. пр I, 287. изпровирам се, изпровра се страд.
ИЗПРОВЍРАМ СЕ несв.; изпроврà се св., непрех. Диал. Провирам се. Блъсканицата беше толкова голяма, че аз едва се изпроврях между хората.