ИЗПРОВОДЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. и диал. Човек, който изпровожда някого или нещо; изпровождач, изпроводач. Домашните люде изпровождат слугата си дори у дома му, а даровете и чутурата с вино си ги носи сам той, та като върви за у дома си заедно с изпроводителите си, почерпва с чутурата вино всякого, когото би срещнал по пътя. К. Шапкарев, Р, 29.