ИЗПРОВОДЯ̀К, мн. -ци, след числ. -а, м. 1. Разг. Изпровождане; изпращане. – Няма ли поне да ме целунеш на изпроводяк? Люба се извърна и отиде да отвори портата. П. Славински, ПЗ, 233. Левски остана последен на брега. – Е, Азис Рушидооглу – обърна се той тихо към Данаила, – благодарим ти за изпроводяка. Ст. Дичев, ЗС II, 592. Като се почерпиха на изпроводяк, Любен целуна ръцете на по-старите, а те го целунаха по челото. А. Каралийчев, ТР, 172. „Иди със здравие, юначе“, му отговорил белобрадият старец и на изпроводяк го благословил: „да ти помогне господ, да сполучиш, щото търсиш, сине!“. Христом. КМ II, 176.
2. Остар. Малък паричен подарък, даван от този, когото изпращат, на изпращача или изпращачите му (Ст. Младенов, БТР).