ИЗПРОВÒЖДАМ, -аш, несв.; изпровòдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. 1. Придружавам, съпровождам някого до някъде, до определено място, когато отива, заминава някъде, обикн. надалеч; изпращам. Целият град е излязъл да изпроводи войниците. Варненци окичиха конете и войниците, засипаха с цветя черната улица. А. Каралийчев, ПГ, 152. Тя ни изпроводи надалеч през ливадите и маха с ръка, додето се загубихме. Н. Стефанова, РП, 110. Пренасяли го [фенера] там, дето е била потребна светлина – от одаята в кухнята, до зимника, по чардака или през двора, когато изпровождали гости. П. Мирчев, К, 117. Гана го изпровожда [либето си], / Гана му наръчва / бисер да ѝ купи. Нар. пес., СбВСт, 609. Кога му гости додеха, / .. / весело ги посрещаше, / сладко ги изпровождаше. Нар. пес., СбГЯ, 76. // Придружавам някого до дома му, обикн. вечер, когато е късно; изпращам. След представлението отидоха в Асеновата кръчма. После се поразходиха из село, изпроводиха момичетата. Ст. Мокрев, ЗИ, 216. – Хайде, тръгвай! Петър ще те изпроводи!... Хайде, Петре, стягай се да изпроводиш кака си и се връщай, че стана тъмно. К. Калчев, ПИЖ, 127.
2. С предл. с и в съчет. със същ. очи, поглед. Гледам след някого или нещо, докато си отива или се отдалечава. Евгени изпроводи с поглед високата му [на Саваков] суха фигура и когато Саваков тресна вратата след себе си, той изпита парливо чувство на гордост, че беше излязъл по-силен. Д. Ангелов, ЖС, 522. – Довиждане – изпрати го усмихната Фатма. А като видя гърба му с изхвръкнали плешки, от лицето ѝ изчезна усмивката, стисна устни и с презрителен поглед го изпроводи до уличката. Б. Несторов, АР, 27. Един старец чука слънчогледови пити с бухалка. Той ни изпроводи с очи и се усмихна. Селяните знаят къде отиваме. А. Каралийчев, ПГ, 154.
3. С друго същ. с предл. с. Извършвам някакво действие, насочено към някого, докато той излиза или си отива, отдалечава се. Селяните изпроводиха турците с още няколко залпа – нямаше полза да ги преследват... Д. Талев, И, 452. – Барута в рудника го занесете! – изрече той нетърпеливо и излезе. Огнярите го изпроводиха с дружен смях. П. Михайлов, ПЗ, 68. Когато той слизаше по стълбите, чу, че приятелите му го изпроводиха с гръмки викове и пожелания за успех.
4. Отправям, пращам някого да отиде някъде, при някого с определена цел или задача; изпращам. – Ти напролет ни изпроводи в Стара Загора, Никола. Ив. Вазов, Съч. VII, 94. – Пък може, царю и светли боляри – съвсем тихо добави боляринът, – да изпроводим човек и до императора. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 436. Нашите читалища са длъжни да изпроводят в странство няколко момчета, които да изучат техническите науки, защото технологията е за нас най-потребната наука в сегашното време. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 89. Когато кадията дойде в Копривщица и когато рече на копривщенци да му изпроводят някой по-умен от самите копривщенци човек, то копривщенете сякога му пращат хаджи Генча. Л. Каравелов, Съч. II, 3. – Като не можем друго – ще изпроводим жените в Балкана, ний ще сберем що от що, по някое агне ще завъртим на шиш, ще ги посрещнем и ще им паднем на молба. П. Тодоров, Събр. пр II, 50. // Ставам причина някой да отиде някъде. – Аз бих желал да зная каква работа та е изпроводила при мене в такова горещо време! Л. Каравелов, Съч. VII, 64. С Генча дойде и М. Това ма зачуди твърде много и аз попитах М. каква нужда го е изпроводила при назе. П. Хитов, МП, 30.
5. Отправям, пращам нещо, най-често предмет или писмо на някого или за някъде, обикн. чрез друг човек; изпращам. Тщеславният и дързък татарин прати посланици до Милутина, за да го поканят да му изпроводи дарове и заложници, като гаранция за мир. Ив. Вазов, Съч. XIV, 140–141. – Да не си ми бил войник, бе? Обаждат ми се някои, изпровождат ми де кутия цигари, де локум. К. Георгиев, ВБ, 103. Боян чичов Петканов си имаше лъжа с Румяна Иваничина. Боян вече ѝ изпровождаше по Стоянка лелина си Грозданкина китки от първото цъфнало кокиче и букети от първата цъфнала люляка. Ил. Волен, ДД, 144. Много ни беше мъчно за стареца. Баба постоянно нареждаше: „Нема късмет горкото! Тамам щях да му изпроводя малко сланина да се облажи за Коледа, и взе, че се помина“. К. Калчев, ПИЖ, 94. Есенно време, когато берат асмите, всеки му изпровожда по една тепсия грозде. А. Каралийчев, НЗ, 165. Решиха са да изпроводат до българския екзарх едно писмо. С, 1872, бр. 46, 368.
6. В съчет. със същ. вест, известие, хабер и под. Предавам на някого чрез друг някакво съобщение, известие, поздрав и под. Изпровождам много здраве. ∆ Изпровождам хабер.
7. Участвам, присъствам на погребението на някого; изпращам, погребвам. Само няколко литератори са отишли да го изпроводят – случайно, защото никой не е знаел за смъртта му и те са научили за нея на улицата. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 129. Само един Бръчков го изпроводи до гроба. Ив. Вазов, Съч. VI, 34. Подир ковчега вървяха снахите и няколко бабички, между които и моята баба. Тя беше забрадена с черна кърпа и не плачеше. Беше се наплакала. Толкова мъртъвци беше изпроводила... К. Калчев, ПИЖ, 120–121. Цялата столица се беше събрала да изпроводи един от най-обичаните държавни дейци! Бълг., 1902, бр. 453, 1. – Симо умрял, Петре. Той ми беше един от най-добрите велможи, да го изпроводим поне както прилича. В. Друмев, И, 43–47. изпровождам се, изпроводя се страд. „На мнение съм унтерофицерите от пионерския полк да се разстрелят до един, а войниците на 50 един. Добре ще бъде, ако се изпроводят по трима за разстрелване в гарнизоните.“ В. Геновска, СГ, 529. Четири-пет часа са изминават вече, откакто са беше изпроводило известие да са събират на съвещание по-главните панагюрски въстаници. З. Стоянов, ЗБВ II, 165. Икони – купени на панаир – / се изпровождаха във някой манастир. Ст. Михайловски, БСб, 1914, кн. 10, 650.