ИЗПРОВÒЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Разг. Отгл. същ. от изпровождам и от изпровождам се; изпращане, изпроводяк. – Тогава ще си тръгнеш и ти, Горане, на изпровождане ще му речеш: „Пък като научим, че си тръгнал пак да гостуваш по селата, ще дойдем отново“. А. Дончев, СВС, 164. Захванаха и в Равна да ни канят и гощават. Радостите, гощаванията, изпровожданията на равненци не мога изкажа. СбНУ XVIII, 552. Доде ма, мамо, занесат, / момите, мамо, да пеят / на булка на завождане, / момците, мамо, да свирят / на булка на изпровождане. Нар. пес., СбГЯ, 88.