ИЗПРОВОЖДА̀Ч м. Остар. и диал. Човек, който изпровожда някого или нещо; изпращач, изпроводач. Не след много пътници и изпровождачи се настигнаха, напътствуваха се сърдечно, сбогуваха се задушевно, па се разделиха. А. Страшимиров, Съч. I, 363.
