ИЗПРОВОЖДА̀ЧКА ж. Остар. и диал. Жена, която изпровожда някого или нещо; изпращачка, изпроводачка. Кога Мария станала млада девойка, Йоаким и Ана, според оброка си, завели я в цръква с изпровождачки девици със свещници и я поставили на първото стъпало на лествицата. Д. Манчев, НН (превод), 50.