ИЗПРОГÒНВАМ, -аш, несв.; изпрогòня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Прогонвам много на брой или всички. Къде са те – преминалите дни, / когато можех аз със бич в ръката / да изпрогоня вън тълпата / от некадърници, търговци, базиргяни. Българ., 1906, бр. 105, 2. изпрогонвам се, изпрогоня се страд.