ИЗПРОЛЕТЯ̀ВА несв.; изпролетѐе, мин св. изпролетѝ, прич. мин. св. деят. изпролетя̀л, и изпролетѝ, мин. св. изпролетѝ, св., безл. Диал. Иде, наближава, настава пролет; запролетява, запролетява се, изпролетява се. Внася на кравите кукурузляк, внася, пренася половината от купата. Идва един от синовете му и вика: „Татее, още не е изпролетяло, какво правиш ти, та съсипваш кукурузляка“. Ст. Поптонев, ОБЛ, 74. Те стояха на топло в кошарата и поблейваха, чакаха по-скоро да излязат на зелено. Изпролетеше ли, и Братан пак хващаше полето. Ст. Даскалов, ЗС, 44. И изчезна раздавача / още щом изпролети. СбС, 219.
ИЗПРОЛЕТЯ̀ВА СЕ несв.; изпролетѐе се и изпролетѝ се св., безл. Диал. Запролетява се; запролетява, изпролетява. – Ще останеш при нас с Киро да ни шиеш копчета, докато се изпролети и се раззелени гората! К. Митев, ПБ, 135. – Времето сега... ей го какво е! Като се изпролетява, променчиво такова. Днес хубаво, заран лошо... Пролетно време. Ил. Волен, ДЦ, 68. – Да идем в Добруджа, да вдигнем вагони със слама! Там сламата гние! – И за слама пари нямаме, а пък и да намерим, доде дойде от Добруджа, то ще се изпролетее. Ст. Даскалов, СЛ, 43.