ИЗПРОПЍВАМ, -аш, несв.; изпропѝя, -ѝеш, мин. св. изпропѝх, св., прех. Разг. Пропивам много на брой или всичко. – Щом зех парите, поразплатих тук-там и щото останаха, до две-три недели, ако не ги изпропия, ще ги дам за дърва. Т. Влайков, Съч. II, 130. За какво ми е живота? / Изпропил съм си имота. / Изгорял съм от ракия. Елин Пелин, ГТ [еа]. изпропивам се, изпропия се страд.
ИЗПРОПЍВАМ СЕ несв.; изпропѝя се св., непрех. Разг. Пропивам се много. След смъртта на майка си той се изпропи.