ИЗПРÒСЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изпрося като прил. 1. Който е придобит, получен с просене. Топлата соба, изпросеният хляб, харизаната сланина и краденият лук довеждат стомаха ми до такова поетическо настроение, щото и аз сънувам, че скоро ще да дойде равноправното лято. Хр. Ботев, Съч. 1929, 116. // Който е придобит с молене, с молба; измолен. Не би искала да го накара [Лазар] да прави нова къща с молби и увещания. Ния няма да се кара с него, няма да вика, да плаче, да го моли. Не ѝ е нужна изпросена радост. Д. Талев, ПК, 347.
2. Като същ. изпросеното, мн. няма, ср. Нещо, което е придобито с просене. Както обикновено архимандритът искаше да отдели половината от изпросеното за себе си, та после да даде останалото за манастира. Ст. Дичев, ЗС I, 76.