ИЗПРОСТЍВАМ, -аш, несв.; изпростѝна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Разг. Простивам, настивам много; изпростудявам се. Глаушев се поогледа в прихлупената кола: – Да беше свалил Пецак гюруците. – Немой, даскале! – подскочи бакалинът. – Слънце вън, ама кърваво. Ще изпростинем. Д. Талев, ГЧ, 168. – Гледай ти – оплакваха се жени в тъмнината – сега пък тоя дъжд! Малко ли ни беше другото? Станахме жива вода. Ще изпростинат децата. Д. Талев, И, 592. Изпростинах на това течение.