ИЗПРОЧЍТАМ, -аш, несв.; нзпрочетà, -ѐш, мин. св. изпрочѐтох, прич. мин. св. деят. изпрочѐл, св., прех. Разг. Изчитам много на брой, всичко или нещо изцяло, докрай. Но вече юноша, изпрочел много книги, открих и нещо друго, което до тогава беше забулено с тайнственост – двата сандъка, съкровищници на българската литература. М. Огнянов, МПС, 170–171. Видим мнозина, които изпрочели купове книги и ся учили на много науки. Й. Груев, СП (превод), 243. Изпрочел го [писмото] той от край до край, а булката паднала в несвяст. Тутакси се разчуло из село, че съм убит на фронта. И. Петров, НЛ, 123–124. изпрочитам се, изпрочета се страд.