ИЗПРÒШВАМ -аш, несв.; изпрòшна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. изпрòшнат, св., прех. Диал. 1. Неволно правя нещо да излезе от нормалното си място; изпускам, изкривявам. Едва сега видях, че бях изпрошнал браздата и изоставил цял триъгълник неизоран. Ст. Даскалов, БП, 87.
2. Счупвам, строшавам ушите на игла за шиене. Конецът беше дебел, та изпрошна иглата. Н. Геров, РБЯ II, 287.
3. С дърпане, теглене, изскубвам обеца, закрепена на ухо, като разкъсвам ухото (Н. Геров, РБЯ). изпрошвам се, изпрошна се страд.
ИЗПРÒШВАМ СЕ несв.; изпрòшна се св., непрех. Диал. 1. За игла – счупвам се, оставам без ухо. Иглата се изпрошна. Н. Геров, РБЯ II, 287.
2. За дупка на ухо за обеци – разкъсвам се, развалям се (Н. Геров, РБЯ).
3. За впрегнат добитък – счупвам жеглата и излизам от впряга.
4. За нещо зашито – измъквам се от шева, като се разнищвам; разръфам се. Ръкавът на блузата ти се е изпрошнал, сигурно ти е тесен.