ИЗПРУХТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изпрухтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. изпрухтя̀л, -а, -о, мн. изпрухтѐли, св., непрех. Диал. Изпръхтявам. Дойчин чевръсто се метна върху седлото на коня. Охраненото животно изцвили, изпрухтя и забърза към вратника. К. Петканов, ЗлЗ, 20. Но изведнъж конят изпрухтя, отдръпна се назад изплашен и спря. Г. Райчев, Избр. съч. II, 48. Съседката блъсна вратата и си влезе вкъщи. Отдръпна се на горното стъпало и Марийола, като изпрухтя. Прахта я беше просто задушила. Ст. Чилингиров, ПЖ, 100. Догана плисна вода на лицето си, изпрухтя и докато се бършеше с кърпата, гледаше към края на селото. И. Петров, МВ, 7.