ИЗПРЪ̀КВАМ, -аш, несв.; изпръ̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Пръквам, пръквам се. И тази вечер малкото градче, откъдето беше изпръкнал той [младежът], градчето, което доскоро го познаваше като син на единствения джамджия, го чествуваше. Черемухин, ВН, 1960, бр. 2675, 4. Сам си двамина аз миросах по главите, / а трети – чер феллах – от поврага за миг / изпръкнал, налетя върху ми с остър щик – / хряз!... П. П. Славейков, КП ч. II, 32.