ИЗПРЪ̀ПКВАМ, -аш, несв.; изпръ̀пкам, -аш, св., непрех. Диал. Пръпкам изведнъж; изпърхвам, изпърпорвам, изпърполявам. Някъде из гората се чу пресекнал птичи грак, изпръпкаха крила в клоните и всичко утихна. Д. Талев, И, 591.
