ИЗПРЪ̀СВАМ, -аш, несв.; изпръ̀сна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Обикн. в пов., като клетва. За очи – излизам, изскачам извън орбитите; изпръсквам, изприсвам, изприснувам. – Слушай, ако не ми дадеш обущата, ще избягам по чорапи и четири дена няма да се върна. Да ми изпръснат очите, ако остана. Н. Русев, П, 16. – Моите деца не крадат! Очите да ми изпръснат, ако съм ги учила на такова нещо... Цв. Ангелов, ЧД, 148. – Байко, байко, ръце да ми изсъхнат и очи да ми изпръснат! Ето, че убих двоица, а богат няма да стана! Й. Вълчев, РЗ, 160. – Ах, Мечо, забравил си доброто! Аз от смърт те спасих, а ти искаш да ни изядеш! – Е-е! – рекъл Мечо, – който старото поменува, очите да му изпръснат! Елин Пелин, ПР, 194. – Зли очи!... – прошепна дядо Кольо. – Да изпръснат! – добави ядосано бае Гето, като мислеше за дядо поповите очи. М. Георгиев, Избр. разк., 158.