РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

ИЗПРЪ̀ХВАНЕ¹ ср. Отгл. същ. от изпръхвам¹.

ИЗПРЪ̀ХВАНЕ² ср. Рядко. Отгл. същ. от изпръхвам²; изпърхване.

Източник: Речник на българския език (онлайн)