ИЗПРЪ̀ХНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от изпръхна1 като прил. 1. Обикн. за земя, пръст, почва – който е засъхнал по повърхността и се рони; рохкав, ронлив. От една седмица ядем само варена царевица – нозете ни треперят от слабост, лицата имат цвета на изпръхнала пръст. Л. Стоянов, X, 10. Дъждът не бе пороен и по откритите пътеки всяка капка жадно бе погълната от сухата изпръхнала земя. Гр. Угаров, ПСЗ, 404. Наоколо се носеше дъх на изпръхнала земя, на повехнали листа. Ал. Бабек, МЕ, 24. Има нещо много примамливо в новия пейзаж! Идва ти да тръгнеш по изпръхналата земя и да вървиш без умора по правите пътечки на насипите. С. Северняк, ОНК, 90. Вратата на обора беше отворена. Той застана на прага, удари го в носа мирис на изпръхнал тор. В. Нешков, Н, 410.
2. За земна площ, повърхност – на който почвата, пръстта е изсъхнала и се рони, троши. Той стигна караулката на четвърти километър, прехвърли колелото през рамо и нагази в изпръхналите ниви. Д. Кисьов, Щ, 90. След половин час се сбогувах и поех надолу по изпръхналия път, който криволеше между житата, и на сърцето ми беше смутено и тежко. Н. Тихолов, ДКД, 12. Напечени суховеи налетяха над изпръхналата равнина, смучеха влагата из дълбочината на земята и носеха на възбог облаци от прахоляк. А. Гуляшки, СВ, 211.
3. За хранителен продукт, обикн. хляб – който по повърхността се е вкоравил, втвърдил; поизсъхнал. Ние ядехме полекичка изпръхналия хляб и твърдото, соленичко сирене. Ем. Станев, ЯГ, 75. Връща се и пак отключва, рови се из разни сандъци и най-после ни подава по един изпръхнал хляб. Л. Стоянов, X, 122. Като приближи чешмата, той изкара бяла кърпа, метна я на тревата край пътя, сложи на нея големи парчета изпръхнал хляб. Ст. Сивриев, ПВ, 131.
4. За лице, ръце или други части от човешкото тяло, които са открити – който е със засъхнала, загубила еластичността си кожа, обикн. поради действието на атмосферните условия (вятър, слънце, студ и под.). Момчетата обръщаха към него изпръхналите си лица и макар да се усмихваха в отговор на думите му, той виждаше, че очите им са загрижени, сериозни и решителни. П. Вежинов, НС, 60. Той потърка изпръхналата си буза и попита лениво: – А мога ли да видя това донесение? А. Гуляшки, СВ, 22. Там той ще се обърка с богати и учени хора, ще се запознае с градски момичета. Та за нея ли, малката овчарка с изпръхналото лице, ще си спомни той? Г. Караславов, Избр. съч. V, 261. Тук често иде Лиля запъхтяна, / засмяла се, отворила лице. / Работниците чакат я след смяна, / здрависват я с изпръхнали ръце. Бл. Димитрова, Л, 45. // За уста, устна – който е изсъхнал и напукан. Устата горяха за вода. Изпръхналите устни се пукаха до кърви. Елин Пелин, Съч. I, 73. Той отслабна, лицето му загуби някогашния здрав и бодър загар, изпръхналите му устни станаха бледи и тънки. Г. Караславов, Избр. съч. V, 288. Николай гледаше неопределено и хапеше долната си изпръхнала бърна. Г. Караславов, Избр. съч. I, 275.