ИЗПРЪХТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изпръхтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. изпръхтя̀л, -а, -о, мн. изпръхтѐли, св., непрех. 1. Обикн. за кон или друго животно – внезапно с пресеклив шум, подобен на звук „пръх“, изкарвам през носа си вдишания въздух. На завоя двата коня едновременно спряха, навириха уши и силно изпръхтяха. П. Михайлов, ПЗ, 125. Тихо беше по площада при толкова люде, само някой от конете ще изпръхти, ще изцвили хрипкаво, трепетливо, усетил мирис на ечемик. Д. Талев, ГЧ, 338. Ето, някоя овца трепва и изпръхтява в съня си. Т. Влайков, Съч. 1925, 3. Белият вол изпръхтя, размаха рогата си, готов да се брани. К. Калчев, ЖП, 117. Чух как еленът пак изпръхтя, но сега пръхтенето му приличаше на тежка въздишка. Т. Генов, ДОД, 40–41.
2. За човек – издавам с носа и устните си подобен звук, като шумно издишвам вдишания въздух. Малко позакъсня да му каже, че ще кихне, успя само да пресрещне избухването на кихавицата. Той изпръхтя, примига като котарак и с цяла длан се изтри. Т. Харманджиев, КВ, 32–33. Началникът изпръхтя с нос, завъртя златния си пръстен и дигна лице: – Е, думайте сега! Какво ви гони към мене? Ил. Волен, ДД, 45.
3. Прен. За човек – като шумно издишвам през носа си вдишания въздух, говоря носово, неразбрано, обикн. с недоволство и неодобрение. Той все още се смееше на пресекулки, като изпръхтяваше: – Ох, ще ме скъсате! Ив. Остриков, ОП, 26. – Опак човек си ти – изпръхтя ядосано Стефан Стефанов. Т. Харманджиев, КВ, 203.
4. Рядко. За птица – изведнъж размахвам бързо криле, при което издавам особен шум; изпърхвам, изпръхвам2. Малката птичка дърволазка – със синкав гръб и жълти гърди – весело зачурулика и изпръхтя с крила. Ем. Станев, ПЕГ, 22. Някъде в нивата изпръхтя с криле яребица. П. Вежинов, ЗНН, 127.