ИЗПРЪХТЯ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от изпръхтявам. Долетяха удари от конски копита, чу се рязко и буйно изпръхтяване, сетне пак всичко се спотаи. Г. Караславов, ОХ ІІІ, 90. – С едно изпръхтяване ламята ще издуха огъня навън и ще подпали гората и пак ще изгориме ние, а не ламята. Н. Хайтов, Л, 83.