ИЗПРЯ̀ГАМ, -аш, несв.; изпрѐгна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Освобождавам добиче, впрегнато в ярем на кола или друго земеделско оръдие; разпрягам. Противоп. впрягам. – Па де ли ще има за нас стая? – запита той яхърджията, който изпрягаше конете из талигата. Т. Влайков, БСК III, 270. Докато Йордан изпрягаше кравите, Радка влезе в гостната. Ст. Марков, ДБ, 450.
2. Правя кола, файтон и др. превозно средство, теглено от кон, вол и други впрегатни животни, да бъде разпрегнато, освободено от впрегнатия добитък. Той се спря на полянката пред сайванта, гдето някога селяните изпрягаха колите и разтоварваха тежките чували с едро жито. Ив. Мартинов, ПМ, 21. Тук край тяхната квартира живееха селяни от далечни и близки села и често изпрягаха колите си на полянката. Елин Пелин, Съч. IV, 160. изпрягам се, изпрегна се страд. След свършване на работата добитъкът се изпряга, за да отпочине.
ИЗПРЯ̀ГАМ СЕ несв.; изпрѐгна се св., непрех. За добитък – освобождавам се, измъквам се от ярем, в който съм впрегнат, за да тегля кола или друго земеделско оръдие. Конете се изпрегнаха и каруцата се преобърна.