ИЗПСОВЍСВАМ, -аш, несв.; изпсовѝсам, -аш, св., непрех. Диал. Неодобр. Само мн. и 3 л. ед. Псовисваме много на брой или всички; изпомирам, изпуквам. Такава зима беше, людете слама проядоха, гнилата слама от покривите, добитъкът изпсовиса от глад. Д. Талев, С II, 301.