ИЗПУ̀ЛВАМ, -аш, несв.; изпу̀ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. В съчет. с очи. Разтварям очите си широко, правя ги да изпъкнат, обикн. при изненада, уплаха, ужас и под. силни емоционални преживявания; опулвам, ококорвам. Мунчо завъртя страшно глава, изпули още повече очи, напъна се и със сила проговори. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 143. – Да беше, Моще, и ти, че да видиш каква беше тя една такава. Като се задръгнаха ония ми ти хора до кръв, като изпулиха едни такивато ми нà очи, като се запревиваха... Ст. Чилингиров, ПЖ, 168. Нещастникът изпули очи и заскуба косите си: – Момиче ли? Добре ли чух? Но това е страшно нещо: момиче да се дава на ламя! Н. Хайтов, Л, 44. – Ох! Емине, знаеш ли, че Омар ми е син? Емин изпули очи от удивление. В. Друмев, НФ, 64. Конят му бе изпулил страшни очи сякаш срещу цялата тази равнина, която не можеше да догони, да прескочи. Д. Талев, С II, 224.
ИЗПУ̀ЛВАМ СЕ несв.; изпу̀ля се св., непрех. 1. За очи – разтварям се широко, обикн. поради изненада, уплаха, ужас и под. силни емоционални преживявания; ококорвам се, опулвам се. Само очите им се изпулваха или затваряха под действието на адските страдания. Ив. Вазов, Съч. XIV, 188. Очите на Огнянова се изпулиха големи, страшни, косата щръкна като бодили. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 174. Бледите му началнически студени очи се изпулиха напред. В. Ченков, СбСт, 339.
2. Обикн. за човек – поглеждам със силно разтворени, изпъкнали очи като израз на изненада, уплаха, ужас, гняв и под. емоционални състояния; опулвам се. – Голям Борован проточи шия, изпули се страшно и бързо, с треперещи пръсти започна да закопчава панталона си. „Стражари... За мене идат...“ Д. Ангелов, ЖС, 160. – Е, добре, котката аз я потопих, кръстих я! И аз я пуснах да иде да им се погали в гащите... та какво? – и Селямсъзът се изпули на Иванча още по-застрашително. Ив. Вазов, Съч. VIII, 29. – Госпожо, сбирай си устата! Има участък! – изпули се той злобно. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 107. – Та ще ви моля, господин Пешеходов – каза госпожата, – ако можете да внесете поне за двата месеца наема. Аз се изпулих. Хр. Радевски, Избр. пр III, 73. // Правя съзнателно гримаса, при която очите силно изпъкват; опулвам се. Детето изчака възрастните да излязат и се изпули зад гърба им.