ИЗПУ̀ЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изпуля и от изпуля се като прил. Разг. За очи – който е широко разтворен и изпъкнал. Иван Боримечката, като треснат, стоеше неподвижен с широко изпулени очи. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 180. Момчил го загледа с изпулени очи. Ст. Загорчинов, ДП, 356. В бръснарницата влезе Орце Попйорданов. Той с бърз поглед обгърна двамата си приятели и непознатия. Видя неговите изпулени очи, сърдити ръкомахания, чу задавения му глас и разбра, че нещо не е в ред. Д. Спространов, С, 19. Вътре всички маси бяха заети и както обикновено имаше един много пиян. Той беше нисичък, с остригана бяла глава и сини, малко изпулени очи. Н. Драганов, СбОг, 377.