ИЗПУ̀СКАМ, -аш и (остар.) ИЗПУ̀ЩАМ, -аш, несв.; изпу̀сна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. изпуснат, св., прех. 1. Неволно, без да искам оставям да падне, не успявам да задържа нещо, което нося, държа или крепя по някакъв начин. Изведнаж, както си седеше, той [Манолаки] изпусна цигарата си, пребледня, загледа уплашено и взе да се задушава. Й. Йовков, ЧКГ, 282. Еньо се усмихва и спира продължителен поглед на Цвета. Тя усеща, смущава се и изпуска нещо. Стръкче здравец. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 95. Той седна и не изпущаше пушката от ръцете си. Д. Талев, И, 216. Поп Ставри изпусна патрахиля. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 140. Стреснала се кака, изпуснала ме и тиквата ми издумтяла на коравата земя. Чудомир, Избр. пр, 160. Намери момичето заспало. На пода до леглото ѝ бе паднала книгата, която е изпуснала в съня си. М. Грубешлиева, ПП, 160. Аз изтръпнах и изпуснах бели медници от рамо. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 124. // Оставям нещо, което се движи, което е хвърлено, подадено, да падне, да премине, като не успявам да го хвана или задържа. Миланов нагласи топката, ритна я и същевременно я изви така, че тя полетя красиво към целта, където напълно изненаданият Кай Йоргонсон я изпусна в мрежата за голям яд на публиката. Ив. Мирски, ПДЗ, 34. Хвърлям ти ключовете от балкона, внимавай да не ги изпуснеш. Δ Подадох му пакета, но той го изпусна.
2. Прен. Обикн. с отриц. и в съчет. със същ., свързано с някаква дейност. Продължавам, не преставам да се занимавам с нещо. Като Максим Горки и той [Антон Страшимиров] бе скиталец в младежките си години. И през цялото това време, при толкова несрети и нерадости, не изпускаше перото. Сътрудничи в големите наши списания, а и сам урежда свои периодични издания: „Праг“, „Наблюдател“. СбАСЕП, 51. Бенко седеше на предното седало и наблюдаваше как мистър Де ла Падуа умело се справя с острите завои и задръстените с автомобили пресечки. Ръцете му сякаш никога не бяха изпускали кормилото. Ал. Бабек, МЕ, 160. Тъй мълвеше тоз мъж, в килията скрит, / .., / който много бдения, утринни пропусна, / но пачето перо нивга не изпусна. Ив. Вазов, Съч. I, 190.
3. Прен. Разг. Допускам, оставям някого или нещо, обикн. по невнимание, да си отиде, да мине или избяга, да го отвлекат, откраднат и др., без да забележа; изтървавам. – Отваряй си очите да не изпуснеш човека! Ще влезе в навалицата и няма да го видиш. Й. Йовков, ОЧ, 105. – Да сте го виждали случайно? – „Че току-що се разделихме“ – Истина ли? Че как го изпуснахте така! А. Гуляшки, МТС, 103. Скоро моряците станаха и тръгнаха надолу по напечената от слънцето улица. Двама от нас се спуснаха по следите им. Влезеха ли моряците в пристанището през главната врата, щяхме да ги изпуснем, освен ако не се решехме на някой отчаян риск. П. Незнакомов, МА, 95. – Но ти къде? – Имам да взимам едни пари. Ще изпусна човека. М. Грубешлиева, ПИУ, 255. Когато наскачаха петимата комити с пушките си, колата на бея препускаше оттатък моста и бързо се отдалечаваше. – Изпуснахме го! – изкрещя през зъби Димко и бързо насочи пушката си да стреля. Д. Талев, И, 33. // Поради невнимание, неумение и под. не успявам да хвана, да задържа или улуча, убия животно, птица и др. – За вълци по тоя край от месеци вече не се е приказвало. Па и от вълк да е, ще махна ръка и ще чакам да ми падне под око; ако го убия – харно, ако го изпусна – здраве му. Н. Попфилипов, РЛ, 27.
4. При плетене или шиене оставям неволно бод, бримка да се изплъзне, като не го хващам, изплитам, зашивам. Изпуснах няколко бода и ако не ги хвана, ръкавът ще се разплете.
5. Отделям нещо, някакво вещество, което съдържам или което съм поел. По-нежните плодове като ягодите, които съдържат много сок, трябва да се посипят със ситна захар и да престоят с нея, за да изпуснат сока си. Н. Сотиров, СК, 635–636. Обикновеното зеле, нарязано на ивици, се посолява със сол и се претрива, за да омекне, след което се изстисква, за да изпусне солената вода. Н. Сотиров, СК, 144. После пък един час мина в приказки и в пиене, та през туй време гайдата си изпусна въздуха. Паунецо пак я надува половин час. Й. Радичков, СР, 169. Обр. В гърдите му изпускаше кръв сърце, разбито в злочеста любов. Ив. Вазов, Съч. ХІІІ, 34.
6. Отделям от себе си, разпространявам мирис, аромат, топлина, лъчи и под.; излъчвам. Сладък мирис изпускаха напечените от слънцето класове, натежали от зърно. А. Гуляшки, МТС, 191. Стръкове едра мащерка изпускат упоително-горчив мирис. К. Константинов, ПЗ, 210. Има една голяма колкото човешки нокът, ъгловата, по-изгърбена като костенурка пъстросива буболечка. Наричат я вонеща, заради смрадливия мирис, който изпуска от телцето си, когато я докоснат. О. Василев, ЖБ, 161. Напълнената с дърва печка изпускаше такава приятна топлина, че Ванко веднага се разположи на стола и реши да чака, макар и с часове. М. Грубешлиева, ПИУ, 249. Като я видя Дона Крайчева с тия очи и устни и косата ѝ, подала се на две крилца изпод бялата забрадка – черна, лъскава и суха, като че ли ще изпусне искри, ако я докоснеш, като видя Дона тая жена – смути се и сама не знаеше защо се смути. Д. Талев, И, 203. Изследванията показват, че и несветещите тела изпускат лъчи, които преминават през въздуха и пораждат топлина. Физ. X кл, 1951, 72. В 1896 год. Бекерел откри, че урановата смолна руда изпуска невидими лъчи. Хим. VII кл, 1950, 29.
7. За съд, вместилище и под. – не задържам това, което е вместено, насипано, поставено в мене, обикн. защото съм продупчен, пробит и под.; пропускам, пропущам. Този варел изпуска и нафтата изтича. Δ Тази бъчва изпуска. Δ Чувалът е скъсан, изпуска. // За някаква преграда, гранична повърхност между различни материали, вещества и под. – позволявам да се преминава през мене; пропускам, пропущам. Шибърът след всеки 3–4 плочки се разваляше. Гьоновата му подложка лесно се нацепваше и изпускаше. ВН, 1958, бр. 1213, 3.
8. Обикн. за човек – издишвам това, което съм поел, вдишал (въздух, дим и под.). – Ех, да е само Бойка – рече той, като си пое дълбоко дъх и го изпусна бавно и шумно. – Колко свят затри фашизмът и колко още ще затрие! Г. Караславов, Избр. съч. VI, 383. Старият моряк ми отговори след доста дълга пауза и след като изпусна много дим от лулата си. Й. Йовков, Разк. II, 45. Тя изпусна дима от цигарата си с презрително свити устни, след това го погледна мрачно. Д. Димов, ОД, 162. Йозеф Дангалак запуши. Докато да се насити, той само смучеше и изпущаше из левия ъглец на устата си гъсти, провлечени кълбета дим. Г. Караславов, Избр. съч. I, 285.
9. За човек, животно, музикален инструмент и др. – издавам някакъв звук. Бръчков сбръчи челото си и изпусна из зъбите си един глух, неясен и протегнат звук. Ив. Вазов, Съч. VI, 43. Гайдата изпусна още няколко пискливи звуци и замлъкна. Й. Йовков, Ж 1945, 18. – Ако са го арестували [момъка] като комунист, работата е лоша. Може и да увисне на бесилката. Жената изпусна тежък стон. Д. Ангелов, ЖС, 57. Някои войници носеха на рамото соколи, които размахваха от време на време криле и изпускаха остър плачевен крясък. Ст. Загорчинов, ЛСС, 85. И Вълко тръгна към Преслав. След него вървеше Рада, коя от минута на минута изпускаше желни охкания. В. Друмев, НФ, 10.
10. Разг. За човек – казвам, изричам нещо съвсем кратко, като че ли неволно или без желание. Ала Стаматко не беше, изглежда, разположен да отговаря на питанията им, та ту се усмихваше, ту изпускаше някоя думица, колкото да залъже тяхното любопитство. Ст. Загорчинов, ДП, 298. Батул и Халахойда лежеха още до огъня и макар да не се месеха в общата свада, показваха острите си бели зъби и ту насърчаваха своите другари, ту изпускаха някоя дума в защита на заградения отвсякъде послушник. Ст. Загорчинов, ДП, 34. В течение на този разказ бай Ганьо изказваше с разни движения, с глава и ръце чувствата, които го вълнуваха: ту зацъка с език и изпусне едно: „тюх, да се не видеше макар“, ту погледне сестра си, па заклати глава. Ал. Константинов, БГ, 20. – Говедо! – изпусна с добродушна усмивка Арпакаша и подаде една чаша чай на Марк Аврелия. Ал. Константинов, БГ, 87. Момчето изслуша въпросите на тримата с естествения трепет на човек, комуто приписват чужди дела, па врътна глава и изпусна едно „брей“. Цв. Ангелов, ЧД, 155. – Проговори ли синът ѝ, кмете? – От камък е издялан тоз човек, отче. Едно „ох“ да изпусне барем, та да знаем къде да удряме. Ц. Лачева, СА, 23–24.
11. Прен. Казвам, изричам, обикн. неволно, несъзнателно, нещо, за което би трябвало да се въздържа, да не го кажа, да премълча, да го запазя в тайна; изтървавам. – Ще ти разправя от игла до конец, па ти да седнеш да я напишеш моята история така, дума по дума, да я знае вред светът. Ако изпусна в ядове и някоя псувня, нея не туряй в книгата. Н. Попфилипов, РЛ, 28. Думата не е врабче, ама като я изпуснеш, не са улавя. Погов., Π. Ρ. Славейков, БП I, 153. Колкото и да хитрува човекът, все пак неволно изпуща излишни думи.
12. Обикн. с отриц. Оставям, допускам нещо, някакъв факт да ми убегне от вниманието; пропускам, пропущам. Затворниците гледали да не изпуснат имената си от страх да не ги сполети някаква беда. К. Величков, ПССъч. I, 38. Бае Стоян следеше с очи тия безкрайни върволици от коли и не изпущаше нито една подробност. Елин Пелин, Съч. ІІ, 154. А Митко все около Спартак се навърташе и не изпущаше нито едно негово движение, нито една негова дума. М. Марчевски, МП, 157. – Ето, пишете, че не сте женен, а имате жена и дете. – Не съм венчан – отвърна Христов и като стреснат изведнъж се досети откъде може той да знае това. Дърводелеца! Чу го той, когато веднъж потъгуваха със Стефанов за децата си и не е изпуснал, подлецът, и тая подробност. Х. Русев, ПЗ, 158. Левски смяташе да приседне незабелязано край тях и също тъй незабелязано да се вмеси в разговора. Но макар да приказваха помежду си, хъшовете не бяха изпуснали нито едно негово движение. Та той не беше за тях кой да е! Той беше Левски. Ст. Дичев, ЗС II, 143.
13. Загубвам, изгубвам нещо, което следвам (път, пътека, следа и под.); изтървавам, пропускам. Стори му се, че тука е изпуснал брода, поуплаши се и се обърна назад. Ив. Вазов, Съч. XXV, 229. – Изпуснахме им пак дирята. Ив. Вазов, Съч. XX, 140. – Ако разберем защо Тороманов ходи при зъболекаря, може би ще разберем нещо и за ключа – каза Веселин. – Не бива да изпускаме тая следа... П. Вежинов, СО, 72.
14. Прен. Загубвам възможността да се свържа с някого или да използвам някого, който може да ми бъде полезен, необходим или когото ценя. Такива хора не бива да ги изпускаме. Тук ще се обади един, там други... имаме нужда от тях... Ст. Л. Костов, Избр. тв, 442. – Колко души изпуснахме, Милке, и все с положение! Ив. Вазов, Съч. XXVII, 8. Съвсем не е лесно да си бакалин: колко труд се изисква, и главно – колко лишения! Не бива да излизаш през деня никъде, защото ще изпуснеш мющериите. М. Кремен, СС, 138. – Гледай само това момиче да не изпущаме, невясто! Т. Влайков, Съч. ІІ, 94.
15. Прен. Разг. Загубвам, лишавам се от благоприятен случай или възможност да придобия, да имам, да притежавам нещо (обикн. имот, богатство, пари); изтървавам. Да се остави да го подмами едно дете, та да изпусне цяло богатство! Елин Пелин, Съч. ІІΙ, 133. Тогава плащаха твърде малка награда за убити вълци, но старецът беше беден и не му се искаше да изпусне тия пари. Ем. Станев, ЯГ, 76. – Па и ние сме ги харесале, че са добрички ливаде, та се гледаме да ги не изпуснем. Т. Влайков, БСК II, 178. – Глупец съм бил! Можех да го имам [имота], изпуснах го! Елин Пелин, Съч. ІІІ, 133. // Загубвам, лишавам се от някаква работа, привилегия, пост, положение и под., обикн. по своя вина; изтървавам. – Строг съм, лош съм. Ти мене слушай какво ти казвам. Ама не може инак. Власт е това: ако не я държиш здраво, можеш да я изпуснеш и всичко да тръгне с главата надолу. Ст. Чилингиров, ПЖ, 66. Той обвиняваше Манчо, че е изпуснал председателството, че е непредвидлив човек. Кр. Григоров, И, 145. „Ти си глупава, ти бягаш от късмета си, ти от хубавото си не разбираш, за един нехранимайко да изпуснеш такова място, няма да те дам аз на тоя разбойник.“ Г. Караславов, Тат., 27. – Освен ако тука има някакво помещение – несигурно прошепна Виолета, уплашена, че ще изпусне службата. Д. Кисьов, Щ, 137. В третия етап българският „А“ отбор [по колоездене] пое водачеството и до края не го изпусна, като зае първото място в крайното класиране. НМ, 1956, бр. 5, 4.
16. Не успявам да използвам някаква благоприятна възможност за извършване на нещо; пропускам, пропущам, изтървавам. От друга страна, животът непрекъснато навява теми, мисълта работи, трябва да се твори. Изпуснеш ли момента, пропада всичко во веки веков. Литературата губи. Елин Пелин, Съч. IV, 171–172. – Мери, господин старши! Заякът, подплашен, избяга в храсталака. – Ама че си туткав, господин старши! Изпусна лова. Елин Пелин, Съч. I, 216–217. – Нека не замазваме нещата – загрижено приказваше той. – Не е шега работа... Изпуснем ли сега оранта и сеитбата, значи още с първите стъпки да провалим петгодишния стопански план. Кр. Григоров, Н, 16. // Не успявам, не смогвам да участвам в нещо или да присъствам при извършването на нещо или някъде, на някакъв случай, събитие и под.; пропускам, пропущам. А сойката прелиташе сред къдравите върхари и крещеше οт радост: – Голяма свада ще падне. Бре-бре-бре! Бързай, сойке, да не я изпуснеш! П. Бобев, ГЕ, 27. Зарад тях сега ще изпусне хубавата седянка. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 3. Върнахме се в Девин за околийския пленум на СНМ-то, но закъсняхме, изпуснахме доклада и сварихме накрая само обясненията по картотекирането. Н. Стефанова, РП, 101. – Даскал Цоньо ходеше като нас с потури, ама в господа вярваше и църква не изпускаше. Г. Караславов, Избр. съч. II, 118.
17. С отриц. не и същ. възможност, случай и под. и със следв. изр. със съюз да. Възползвам се непременно, на всяка цена от нещо или да извърша нещо. Дотогава той не изпущаше и най-малката възможност да му напакости. Й. Йовков, Ж 1945, 100. Бай Ганьо от любопитство не изпущаше случая да опита иностранните продукти. Ал. Константинов, БГ, 26. То [гарджето] си въобрази, че е най-големият певец на света и не изпускаше случая да се присмива на славеите, като се заканваше дори да ги изгони от гората. Св. Минков, ПК, 29. Пътят ни води през селския площад. Не изпускаме случая да се запознаем с това хубаво добруджанско село. В. Бешовски и др., ЕП, 19. Той често се сопваше, кога го караха да работи и не изпускаше да покаже, че нещо го тревожи и мъчи, но какво – никога не казваше. Д. Немиров, Б, 36. Праща го да се учи до трети клас и всякога, като споменеше името му пред хората, не изпускаше да каже: – Както и да е, Павел има образование. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 17.
18. Не успявам да се кача в превозно средство (влак, автобус, параход, самолет и под.), обикн. защото закъснявам и пристигам след неговото тръгване. – Вие насмалко щяхте да изпуснете влака на Плевенската гара! Ив. Вазов, Съч. XXVI, 16. Той сега непременно искаше да се види с Жана. Трябваше да я намери, пък дори и да изпусне вечерния влак за Кюстендил. Д. Кисьов, Щ, 210. – Ей, друзя, какво правим? Изпускаме трамвая и ще бием табан до индустриалния. Д. Кисьов, Щ, 314. На гара Соколово чакахме един час. Понеже мама беше от припрените, доведе ни по-рано на гарата да не сме изпуснели трена. К. Калчев, ПИЖ, 100. Винаги уж бързаше към спирката, а редовно изпускаше три-четири коли, докато най-после скочеше в движение. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 29, 1. // Не успявам да сляза на определена гара, спирка, обикн. по моя вина; пропускам. Едва-що не изпусна спирката си. Скочи в движение и ватманът изпсува зад гърба му. М. Грубешлиева, ПИУ, 225.
19. Разг. Поради нехайно отношение към нещо ставам причина то да не бъде в добро състояние или нещо да не се извърши. – Да го ремонтират до вечерта, че нощес ще се полива. Инак изпуснахме градината. Ст. Марков, ДБ, 204. Там имаше хубави крави, които бяха лъснали косъм, оборите светеха от чистота. А виж тук как са ги изпуснали... – Е – рече той на гледачите, – такива крави в кооперативното стопанство май не ще проагитират никого. Кр. Григоров, И, 89. // Поради недостатъчно грижи или нехайно отношение към болен човек или животно ставам причина той (то) да умре. – Исках да не се тревожи [майка ти], защото, каквото сърце има, можем да я изпуснем. Г. Караславов, ОХ, 263–264. – Какво ти разбират докторите? Само ще си даваш парите. Я да викнеш ти баба Вуна, баячката. Ще му пребае край Лековитото кладенче и ще го дигне на крак. Па и евтинко ще е... – Недей, Марийо, да си не изпусна нещо детето, че после... – не отстъпваше мама. СбХ, 136–137. – Добре, че повикахме баба Дина, нека ѝ е лека пръст, без нея щяхме да го изпуснем. Побая му, в един час време детето се преобърна, отвори очи. К. Петканов, БД, 112. Тя преди три дни е пускала кръв на една жена от съседното село. Получила се инфекция. Едва не изпуснахме болната. В. Ченков, СНД, 187–188.
20. Разг. Обикн. за родител, настойник, възпитател – не успявам, не се справям да възпитавам някого строго, както е необходимо, поради което той придобива лоши навици, поведение, характер. – Лекомислена беше още когато следваше в гимназията. Нашият грях е, че сиромашията ни принуди да я изпуснем, да я лишим от надзора си, който беше нужен за нея. Ив. Вазов, Съч. XXI, 157. – И от най-добрия човек, от най-добро семейство може калпазанин да излезе, ако го изпуснат. Ст. Даскалов, ЕС, 110. „Изпуснал си синовете си, градски! Позволил си им да ти се качат на главата! Какво е това смигане и този език? Синът трябва да знае, че е син!“ Р. Михайлов, ПН, 150. Говоря му, говоря, но стената пò ще те разбере, отколкото такова въртоглаво говедо. Изпуснах го и сега единствената ми надежда е казармата. Дано там го оправят... Там ги държат строго и добре правят. В. Ченков, РД, 1965, бр. 157, 3. През последните дни аз им бях говорила много как да се мият. Да оставя между тях мръсното колибарче, значеше да се откажа сама от думите си. Значи зарад един немарлив хлапак да изпусна и всички останали. Л. Александрова, ИЕЩ, 72–73.
21. Диал. Освобождавам някого (затворени хора или животни); пускам. Като ти дадат нахтари, / тогиз от конче да слезеш. / Да идеш темница да отвориш, / дано уйчо си изпуснеш / от пуста темна темница. Нар. пес., СбНУ ХХІІ–ΧΧІІΙ, 83. Двама бракя затворени, / .. / Най-малкия отговори: / – Дай да рукнем, да заплачем, / .., / дано пуснат йедин йот нас, /.. / Изпуснали най-малкия. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 144. Дойди, дойди, мило либе, довечера, / довечера пред вечера, / доде не сме вечерали, / вечерали и легнали, / кучетата изпуснали. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 181. „Ага идеш, Видо, / на раброви двори, / от кон да не слазиш, / дорди ти не дада / ключи от тевници, / да изпустиш, Видо, / до девет синджира, / до девет синджира / робе и робини.“ Нар. пес., СбНУ ХLVIII, 83. От царя е ферман дошло, / щото си е в тъмницата, / сичко да го изпустите. / Турци ѝ вели, говори: / Ой ти, царьо яничарьо, / сичките са за пущане, / сам Дойчин за бесене. Нар. пес., СбИБ, 2.
22. Диал. Отпушвам, за да изтече това, което се съдържа в нещо, някъде; източвам. Па кучка била Павлевото любне, / па си слезе долу в зимниците, / та изпусна девет бъчви вино. Нар. пес., СбИБ, 12.
23. Οстар. Книж. В съчет. с предл. οт или из и предвид – не се съобразявам с нещо, не вземам под внимание нещо, пренебрегвам нещо, някакъв факт. Ако един художник изпусне от предвид тая най-важна норма в изкуството, той се обръща на прост бъбрица и на него хората не обръщат внимание. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 265. Ние често изпускаме из предвид, че разпространението на вестника не е по-маловажно, отколкото да държим една хубава сказка. Г. Георгиев, Избр. пр, 327.
24. Остар. Изпращам, пущам куршум, стрела; изстрелвам. Той стреляше бавно и мисълта му беше насочена там – да не изпусне напразно нито един куршум. Д. Талев, И, 584. Понякога някой млад татарин се изправяше върху седлото и с остър гърлен вик изпускаше няколко стрели към орлите. Ст. Загорчинов, ДП, 109. Рече, па люшна и хвърли [Хектор] своето копие дълго / и не сгреши, а удари Ахиловий щит във средата, / но острието отскочи далеч и ядоса се Хектор, / че из ръце си напразно изпусна стрелата си бърза. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 50. изпускам се, изпусна се страд. Емилия бе копняла да се срещне с чужденец, а когато този чужденец е французин, и то журналист, това бе истинско щастие, което за нищо на света не трябваше да се изпуска. Ст. Даскалов, СЛ, 231. „Господин Рачев спира вестника си, понеже е решил от опозиционер да стане наш партизанин. Не е благоразумно да се изпуска такава сила и ще бъде акт от политическа мъдрост да му се даде една служба...“ Ив. Вазов, Съч. XIX, 44. – Я да видим, каква хубава блузичка. Чудесно, чудесно ти отива... Пък както си се разхубавила, напълняла, капка. Такова момиченце не се изпуска. Ст. Л. Костов, Избр. тв., 359. „Защо да не използуваме двата му трактора? Изпуска ли се такъв случай?“ А. Гуляшки, МТС, 66. Върху засолените терени се създават изкуствени блата или езера, в които се отглежда риба в течение на четири-пет години. След това водата се изпуща, почвата се разорава и се отглеждат царевица, захарно цвекло, пшеница. П. Боянов, П, 362.
ИЗПУ̀СКАМ СЕ и (остар.) ИЗПУ̀ЩАМ СЕ несв.; изпу̀сна се св., непрех. 1. Разг. Казвам, обикн. неволно, несъзнателно, нещо, което не би трябвало да кажа или бих искал да премълча. – Чакай, мамо, още нищо не е решено – каза Надя. – И моля ви се, пред Петьо не се изпускайте. Ем. Манов, ДСР, 478. – Приберете ножовете си, момчета. – То вярно, че ние няма да спасим България – изпусна се едното войниче, – но нали е заповед, пуста да опустее! К. Калчев, ЖП, 503. – Ганчев ви запозна с капитан Стоев, нали? – Да. Какво лошо има в това? – изпусна се съвсем неусетно тя. Й. Демирев и др., ОС, 85. – Въртим се сè на едно място като въртоглави! – изпусна се Аго и се засмя високо и гърлесто. Й. Йовков, АМГ, 181. Сподавени възклицания отекнаха в салона. – Цяла катедрала! – изпусна се Владимир. Като чу тия думи, великанът едва забележимо трепна и обърна глава. Ат. Мандаджиев, ОШ, 54. Отдавна, много отдавна не бяхме зачеквали тази тема и аз знаех, че сега тя искрено съжаляваше, дето се беше изпуснала. Л. Станев, ПХ, 46. Изпущила се покойната му преди двайсетина години, та му рекла: – Божи празник е, бре... Що се не облечеш и ти като хората, ами се ветрееш като бостанско плашило. О. Василев, ЖБ, 396. // Неволно, несъзнателно издавам някаква тайна. Без да иска, Лина се беше изпуснала. С Тасев се бяха разбрали да не казва никому нито дума за техния план. Но сега ѝ беше толкова мъчно, че тя ѝ разказа всичко. В. Райков, ПВ, 71. Да не би пък Тинка да се е изпуснала да каже нящо? Жена нали е, мъчно може да задържи някаква тайна. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 283. – Думица няма да кажем, ама ти да не се изпуснеш, че сме те крили? В. Андреев, ПР, 20–21. Обаче един буржоазен вестник се изпусна на втория ден след пожара и съобщи, че зданието на Райхстага има само един таен подземен вход, през който са могли да минат подпалвачите. Ст. Благоева, ГД, 131.
2. Разг. Неволно, несъзнателно удовлетворявам физическите си нужди; напикавам се, насирам се, изпърдявам се. – Мари, бабо, каква кокошка си яла? – смеело се голобрадото. – Ще си кажа, отче, всичко ще си кажа! – приклекнала баба Велика, за да не видят хората срамотите, и – без да си ще, горката, изпуснала се, подмокрила светото място. О. Василев, ЖБ, 329–330. Понякога през време на припадъка болните се изпускат по малка и голяма нужда. М. Василев и др., ВБ, 270.
3. Диал. Падам. Градил Тодор бела чорква, /.. / Изпусна са от прозорци, / та си строши деснана рока, / деснана рока, левана нога. Нар. пес., СбНУ ІІІ, 51.
4. Диал. За огнестрелно оръжие, обикн. пушка – изстрелвам. Сама са пушка изпусна / от връх, от Стара планина, / та ми йудари, йудари / два брата, до два близнака: / Йована и па Стойана. Нар. пес., СбНУ X, 66. „Димитре, миличък гядо, / тука са хляб не яде, / тази й дъбрава лошава, / много е хора изяла.“ / Доро гядо му издума, / тънка са пушка изпусна, / Димитра в сърце удари. Нар. пес., СбНУ ІІ, 80.
◊ Изпускам (изпущам) / изпусна влака; изпускам (изпущам) / изпусна последния влак. Разг. За стар ерген или мома – не успявам да се оженя (омъжа), оставам неженен (неомъжена). Госпойцата, цялата в саморъчно плетени дантели, навярно от чеиза ѝ; нагиздена, червосана и белосана; изпуснала всички възможни влакове доста отдавна, често изпада в състояние на отнесена от вихъра. В. Петров, РСС [еа]. Тази година тя навършва четиридесет и едва ли ще има шансове да се ожени вече. Изпуснала е последния влак. Изпускам (изпущам) / изпусна <ни (нито)> дума. Разг. 1. Неволно казвам нещо, което е трябвало да се крие, да се премълчи или е неуместно. Баба Станка потрепера цяла, досетила, че старият е наумил здраво да говори на Петра това, което тежи нему, тежи на цяла къща. – Нещо ще му казваш ли? – несетно изпусна думи тя и сви се още повече, като че искаше да седне. Ц. Церковски, Съч. ІІІ, 107. 2. Неволно издавам тайна. – Да не си изпуснал дума за Нешка! – предупреждаваше Костадин, като се озърташе, въпреки че бяха сами в коридора. Ст. Даскалов, СЛ, 259. Изпускам (изпущам) / изпусна дъх (душата си). Разг. В предсмъртна агония съм, умирам, издъхвам. Последната дума му замря в устата и той изпусна грешната си душа. Л. Каравелов, Съч. ІІ, 150. Тоз ден нявга в Стара планина загина, / дух изпусна под ханджара стареца. Ив. Вазов, Съч. ІІІ, 151. Изпускам (изпущам) / изпусна келепира (кьоравото). Разг. Ирон. Загубвам нещо, което е изгодно за мене. Любила се тя там, щуряла, минал сезонът, разделила се с любовника си. И любовникът ѝ много скърбял, че тя не иска да се разведе със съпруга си, за да се омъжи за него. Санким да не изпусне кьоравото! Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 88. Изпускам (изпущам) / изпусна кокъла <от ръцете си>. Диал. Загубвам някаква доходна служба, работа или положение. Готови са да смачкат всичко и всички по пътя си, само и само да не изпуснат кокала. Св. Жеков, КК, 277. Изпускам (изпущам) / изпусна комата <от ръцете си>. Разг. Оставам без препитание. – Препирахме се пак наистина, но за общото. А сега – кой как да се нареди в общата бъркотия, за да не изпусне коматя от ръцете си... Ст. Чилингиров, ХНН, 141. Изпускам (изпущам) / изпусна от (из, изпод) очи (око, поглед) някого или нещо. Разг. 1. Преставам да виждам или следя, наблюдавам някого или нещо. Кой бе мъжът и накъде изчезна? Защо го изпусна [Дочка] от очите си? К. Петканов, МЗК, 159. Излезе навън, закрачи подир нея с ямурлук връз раменете и вече не я изпусна от поглед. А тя бързаше, пак закършила снага. А. Христофоров, А, 229. Почнах да пълзя бързо назад из нивата, без да изпускам от очи моста. Й. Радичков, ББ, 47. Той напредваше със затаен дъх, без да изпуска из око кабела, който се провираше из плевелите, червеникав като дълга кървава диря. П. Вежинов, НС, 99. 2. Преставам да следя за поведението, държанието на някого. – Ако ѝ се случи нещо лошо, мисля, че аз ще бъда виновен, последните две години я изпуснах от очи. Много ме гнети това... Ем. Манов, ДСР, 449. – Подозрителни ми се виждат тия момчета, не ми харесват. – Напразно се безпокоите – спокойно отговори Кадир ефенди. – Не ги изпускам изпод око, моите хора са постоянно по петите им. Д. Спространов, С, 103–104. 3. Не вземам нещо предвид, не се съобразявам с него, пропускам го. Изпускам (изпущам) / изпусна от (из) ръце; изпускам (изпущам) / изпусна от (из) ръцете си. Разг. 1. Някого. Не успявам да хвана или да задържа някого в плен, арест и под., оставям го да се изтръгне, да избяга. И Нако зачака търпеливо, внушавайки всеки час на водачите на изтребителните отреди, че са изпуснали из ръцете си най-опасния и кръвожаден метежник на Борово. Кр. Велков, СБ, 142. 2. Някого. Преставам да имам власт, влияние над някого. Лазар се изплъзна най-напред от ръцете ѝ. Някак и тя самата го изпусна от ръцете си. Лазар беше умен, добър, силен и тя повярва, че като му даде по-голяма свобода – той няма да я изостави. Д. Талев, ПК, 327. 3. Нещо. Не успявам да запазя нещо, загубвам нещо, което притежавам, или не успявам да получа нещо, което е имало възможност да притежавам, да имам. – Ясно е, че Партията тук е изпуснала положението от ръцете си. – А защо мислиш така? – Защото наближава средата на ноември, а кооперативният блок стои незасят. А. Гуляшки, МТС, 106. След прокламацията на Стамболова и ултиматума на Муткурова детронаторите бяха слисани и постепенно изпуснаха из ръцете си всяка власт. С. Радев, ССБ II, 119. – Няма земя за всички. Нали затова купихме Елнъзач? Но както ми изглежда, ще я изпуснем из ръце. К. Петканов, СВ, 188. Наистина тази Виолетка е много недосетлива. Тя изпуска от ръцете си милиони, милиони, милиони... Д. Кисьов, Щ, 186. Изпускам (изпущам) / изпусна парата. Разг. Разтоварвам се от голямо психическо и нервно напрежение. Изпуснете парата. Нека ядът и мъката ни се излеят свободно навън. 168 часа, 1999, бр. 11, 13. Изпускам (изпущам) / изпусна питомното <за да гоня дивото>. Разг. Употребява се, когато някой се отказва от нещо, което е леснодостъпно, сигурно и осъществимо, а се стреми да получи друго, което е несигурно и трудно. – Кокошки ще търсим! Кокошката може и пор да я отвлече, и лисица! – Уф, кокошка! – с отвращение измърмори Юрдекът. – Изпусни питомното, гони дивото. П. Вежинов, НС, 248. Изпускам (изпущам) / изпусна пусулата. Диал. Обърквам се и не зная как да действам, какво да предприемам. – Всички знаем, че правителството през това лято прокара един закон, по който вече и малолетните се осъждат на смърт. На такова нещо е способно само правителство, което вече е изпуснало пусулата. Д. Ангелов, ЖС, 472– 473. Изпускам (изпущам) / изпусна фронта. Книж. Преставам да се съпротивлявам, оставам се да бъда победен. Въпреки че всичко вече беше безсмислено, той не изпускаше фронта и продължаваше да отстоява личните си убеждения. Изпускам (изпущам) / изпусна юздите (юздата). Разг. 1. На някого. Не съм повече в състояние да упражнявам надзор, контрол върху действията и проявите на някого, оставям го да върши каквото той иска. – Имам само една грешка: изпуснахме юздата на раята. Да пипнем ние пак тая юзда, да я вземем здраво в ръката си, пък ела да видиш! Д. Талев, ПК, 291. Господин министърът усвои без колебания остроумния план, скроен от този народен избраник, толкова повече че от него зависеше успехът на партията, на кабинета – зависеше, значи, удържанието на тая сладка власт, която за разновидните облаги, които принася, заслужава и по-големи жертви, още повече че ако и сега изпусне юздите на властта, кой знае дали ще доживее да ги види втори път в ръцете си… М. Георгиев, Избр. тв [еа]. 2. Самост. Не мога вече да се справя с положението, да го овладея, безпомощен съм. Нямах намерение нещата да стигнат дотам, обаче изпуснах юздите. Изпуснал<а> влака. Разг. За стар ерген или мома – останал<а> неженен, неомъжена. Изпуснал съм коня в реката. Разг. В много лошо положение съм, закъсал съм много. Стана, каквото стана, изпуснах коня в реката. Не изпускам (изпущам) / изпусна <ни (нито)> дума (думичка). Слушам някого или нещо много внимателно, като запомням всичко чуто. Малко говореха с него. Искаха повече да го слушат. Гледаха да не изпуснат нито една негова дума и да видят как ще отговори на всеки. Ст. Даскалов, СЛ, 20. Напрягаше слух, за да не изпусне нито една думичка, а сърцето ѝ все по-неспокойно биеше. Ст. Марков, ДБ, 123. Макар да беше седнал назад, той [Славейков] не изпускаше нито дума от онова, което се говореше. Ст. Дичев, ЗС I, 51.