ИЗПУХТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изпухтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. изпухтя̀л, -а, -о, мн. изпухтѐли, св., непрех. Разг. 1. Издавам кратко еднократно пухтене. Киро пак се помъчи да се изсмее, но този път само изпухтя през нос. Г. Караславов, ОХ IV, 59. И когато подир малко един щабен офицер поведе към окопите окопитените войници, докторът изпухтя с облекчение и тичешком отиде при своите ранени. А. Каралийчев, ТР, 161. По едно време при нея влезе дядо Ламби. Повъртя се из стаята, изпухтя, почеса се по тила и седна на стола. И. Петров, НЛ, 247. Локомотивът изпухтя няколко пъти, нададе рев, после стихна, заклати се напред-назад и спря – грохнал сякаш от умора. Ал. Бабек, МЕ, 13. След две-три минути колата с четворицата изпухтява и изчезва по булеварда. К. Константинов, СЧЗ, 136. Изпухтя [кравата] и взе да си дъвчи. Й. Йовков, ЧКГ, 151. Очите на вола са в него, престава да преживя и силно изпухтява. Й. Йовков, АМГ, 9.
2. Прен. За човек – казвам нещо, обикн. с недоволство, сърдито, троснато. На другата вечер идва Гулежа, задимил с лулата си, и без да я вади, тревожно изпухтява: – Абе, оня копае лозето! Ела се разправете с тоя човек! Ст. Даскалов, ЕС, 102. Филип се изправи, пак седна, кръстоса краката си под пейката и изпухтя: – Уф, като не знаеш... П. Стъпов, ГОВ, 144–145. – Ти ще ме съветваш – изпухтя хаджи Андрея, взе броеницата си от миндера и нервно започна да прехвърля зърната. В. Геновска, СГ, 214. – Защото пò ти харесва дъщерята на един ханджия... хайдук... конекрадец... – изпухтя дядо Атанас. Т. Харманджиев, Р, 138. – Що за човек е това? Техник, що ли?... – Момент, граждани! – изпухтя началникът и се отпусна на стола си. Ст. Волев, МС, 153.