ИЗПУ̀ШВАМ1, -аш, несв.; изпу̀ша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Пуша нещо (цигара, лула, тютюн и под.) докрай. Докато чаках реда си в столовата, изпушвах една цигара – не зная защо, много обичам да изпуша една цигара преди самото ядене. Н. Драганов, ТМС, 99. Той изпуши няколко цигари една след друга. Ст. Марков, ДБ, 73. Прочутият с добродетелта си Али Риза изпуши мълчаливо един чибук тютюн. Ст. Дичев, ЗС I, 43. Изпитваше [фон Гайер] само тъпото желание да изпуши една лула край морето, а после да се прибере и да спи. Д. Димов, Т, 517. Нико Пачев не пропускаше случай да разкаже за съседа си, псувайки го цветисто, как получил аванс за полугодието два лева, а всеки ден изпушвал тютюн за три лева. И. Петров, МВ, 19. изпушвам се, изпуша се страд.
ИЗПУ̀ШВАМ2, -аш, несв.; изпу̀ша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Запушвам, затулям много или всички дупки и пукнатини; опушвам2. Като дойде есен, изпушваме всички цепнатини по вратите и прозорците. изпушвам се, изпуша се страд. Ако би на землята или на дюшемето да има дупки, то непременно требова да са изпушат и замажат с кал. З. Княжески, ПРШ (превод), 93.