ИЗПУ̀ШКВАМ, -аш, несв.; изпу̀шкам, -аш, св. Остар. и диал. 1. Непрех. Стрелям изведнъж с огнестрелно оръжие; изгърмявам. От влашките граничери 40 души отишле да прогонят турците, но тие последните са опреле и хванале да пушкат върху им. Тогава и граничерите изпушкале. НБ, 1877, бр. 64, 252. И зададоха са, маре, млади тетевенци, / млади тетевенци, тежки търговци, / изпушкаха, маре, из гора зелена, / йудариха, маре, на аджи Ристьо. Нар. пес., СбНУ XXIX, 79.
2. Прех. Застрелвам. – Какво е сторил? Человек ли е убил? Как влазяте хайдушки в къщата ми ноще? Няма мъжа ми тука, той ще ви изпушка! Ив. Вазов, НП, 70.
3. Прех. При стрелба изразходвам много или всичкото количество патрони, барут и под.; изстрелвам, изгърмявам. – Ти гърмеше като луд! Сто патрона изпушка, напълни залата с дим. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 48. изпушквам се, изпушкам се страд. (от 2 и 3 знач.). А когато виждат, че всичкото им джепане се изпушква нахалост, те се погрижват по околен път да му запушат устата. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 77.