ИЗПУ̀ЩАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от изпущам и от изпущам се; изпускане. – Господин началнико, необходимо е да намерите побягналия убиец. Неговото изпущане зле се тълкува. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 182.
