ИЗПЪ̀ДЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изпъдя като прил. Който е прогонен, отстранен от някъде. Ние приличахме на изпъдени хора, на поклонници на един бог, прогонени от престола му. Ив. Вазов, Съч. XV, 145. – Други кои са? – Изпъдените учители и неколцина още чапкъни. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 28. Не ми е работа, как’ Сийке, и не съм от тях, ама изпъденото ѝ слугинче разправяло на Бона Кевина. Чудомир, Избр. пр, 37.