ИЗПЪ̀ДЕНИК, мн. -ци, м. Остар. Човек, който е изпъден, прогонен от някъде. Тук сичкото богатство беше живо, сичката природа одушевена, не приличаше на грозна самотия, в която изпъденик и отшелник от райски живот вади камъни и руда из гробищата на природата. Е. Мутева, РБЦ (превод), 26.