ИЗПЪ̀ЖДАМ, -аш, несв.; изпъ̀дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Накарвам грубо, заставям някого да се отстрани, да се махне от някъде; изгонвам. Като се върнеше вкъщи, той я набиваше хубаво, изпъждаше я навън и сам се затваряше и заспиваше кралимарковски сън от цяло денонощие. Й. Йовков, ПК, 35. Малко преди да затворят дюкяна тая вечер, Илия Чибук изпъди навън слугата. Д. Талев, СК, 97. После тръгна без особена охота на училище. Не му се учеше: често го изпъждаха от клас, че се бунтувал, изказвал се на глас. П. Михайлов, МП, 127. Кучеглавият изгледа жената и стареца и се обърна към стражаря с остър тон: – Какво искат тия хора? – Дошли да молят... арестували сина им... – Изпъди ги веднага! Д. Ангелов, ЖС, 55–56. Когато идваха кожухарите и шивачите у бай Василеви, жена му изпъждаше момчетата: – Еснафът има работа. Вас да ви няма тука! Да се не пречите! Д. Габе, МГ, 24. Нели и Лили, тихи и мирни, седят в най-тъмния ъгъл на миндера и уж четат. Страхуват се да ги не изпъдят от кухнята, а толкова искат да чуят какво ще стане. В. Бончева, АП, 127. Ако та изпъдят от едни врата, ти похлопай на други. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 26. // Отстранявам някого от някъде завинаги, обикн. от населено място, държава и под., без да има възможност да се връща. – Искат да я [Албена] изпъдят, да отидела в друго село. Й. Йовков, А, 69. – Ние, другари, искаме да съборим мръсното фашистко правителство и да изпъдим от нашата земя проклетите хитлеристи. Д. Ангелов, ЖС, 258. Право който казва, през девет села го изпъждат. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 74. // Принудително карам член от семейството, обикн. съпруг или съпруга, да напусне семейния дом и семейството завинаги. Около Великден се чу, че Паун се разделил с жена си – изпъдил я или пък тя сама избягала от него. Г. Райчев, ЗК, 235. – Стига си се безпокоила за твоя Пейчо. Колкото е твой, толкова е и мой! – Пак ли го изпъди? – Е, добре, изпъдих го! К. Петканов, П, 73. – Не ми са синове; еднаж да си дойде Здравко от служба, всичко нему ще препредам. Тези ще ги изпъдя, да вървят, където видят. Ц. Церковски, Съч. ІІІ, 249. – Така ли? Не съм болен аз! Не съм болен, ами се престорих на болен да ти видя човещината!... Да ви е да изпъдя Благунка, а? Мислех, ама сега ще има да вземате вече! Вас ще изпъдя. Ил. Волен, ДД, 32.
2. Прен. Лишавам, уволнявам някого от определена работа, служба. Живял в село богаташ скъперник. Измъчвал той своите ратаи. Изпъждал ги, преди да дослужат. Заплата им никога не плащал. СбХ, 53. – Когато изпъдиха тебе от школьото, що се изпомъчи владиката да ни натрапи пак гръцки даскал. Π. Ρ. Славейков, Избр. пр II, 33. Той и в София го спохождаше сегиз-тогиз: за да му се оплаче, че го изпъдили несправедливо от учителство и че пак мисли да се залови за кундурджилъка. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 124. Мина не мина време, изпъдиха и този директор и назначиха друг. // Принудително отстранявам някого от определено занимание или участие някъде или в нещо. – Знаете ли? Нашият халосник го изпъдили из Одеската гимназия! Ив. Вазов, Съч. X, 169. Изпъдили го от кръжока за много отсъствия. Δ Изпъдиха вратаря от отбора поради лоша дисциплина. изпъждам се, изпъдя се страд. Вмъкналата се вкъщи змия се изпъжда с дим от сърнени рога. Ст. Загорчинов, ДП, 453.