ИЗПЪ̀КВАМ, -аш, несв.; изпъ̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Обикн. за част от повърхност – разположен съм така, че да съм по-напред или по-нагоре от някаква повърхност; издавам се. Подът не беше гладък – тук-там изпъкваха грапавини. // За част от човешко тяло, обикн. за част от лицето, за жила, вена, мускул или кост – издавам се, намирам се по-нагоре, по-напред, отколкото обикновено. Чак сега забелязвам как силно са се очертали тъмните сенки под очите му и как са изпъкнали скулите на лицето му. Л. Александрова, ИЕЩ, 331. Ния бе дигнала ламбата да я сложи по-наблизо до госта и червеникавата златиста светлина заливаше лицето ѝ, разливаше се светлината върху гърдите ѝ, момински изпъкнали и твърди изпод тънката мека дрешка. Д. Талев, ПК, 154. След един час и половина циганите запъхтени докараха двама млади хора с един сак и една торба и двамата вързани тъй, щото гърдите им бяха изпъкнали напред като дървени копачи. Ц. Гинчев, ГК, 34. Мишци там изпъкват на ръце / изпънати. Π. Π. Славейков, Събр. съч. III, 102. // За очи – разположен съм, издавам се напред от очните орбити, обикн. повече от нормалното. Дончо имаше голяма синя жила на челото си. И очите му бяха изпъкнали като на жаба – големи и лакоми. А. Каралийчев, НЗ, 25.
2. За част от лицето, жила, вена, мускул, очи и др. – придвижвам се, излизам, издавам се по-напред или по-нагоре от нормалното положение. – Да са арестували тебе например и ти да не си издържал... Сами, казвам ти го за пример, чудако! – извика Матьо, като видя как лицето на Сами отново се заля в буйна червенина и жилите на слепите му очи изпъкнаха. Д. Ангелов, ЖС, 68. Комура се подаде напред-напред, гърбът му се изви, всичките му ребра изпъкнаха. Й. Йовков, АМГ, 97. Внезапно стъклените му втренчени очи се опулиха по-страшно, изпъкнаха. Ив. Вазов, Съч. VIII, 125. Младият Арон подскочи на мястото си, а очите му се наляха с кръв и изпъкнаха напред. Ст. Загорчинов, ДП, 268.
3. Забелязвам се, виждам се по-силно, по-ярко, отколкото нещата, които ме заобикалят или на фона на това, което ме заобикаля; откроявам се, очертавам се. Встрани изпъкваше релефът на голите зъбери с плътни зелени поли, а напред друг великан, по-висок и с по-широки рамене, затуляше хоризонта и подпираше небето. X. Русев, ПС, 122–123. Между дъбовете изпъква в хоризонта нов, по-висок, объл връх. Ив. Вазов, Съч. XVI, 14. Колата бавно се движи. Напред неясно изпъкват черните хълмове. К. Константинов, СЧЗ, 176. Наоколо са войниците, сивите шинели се сливат в една обща и тъмна маса, над която по-ясно изпъкват откритите глави. Й. Йовков, Разк. I, 30. Скромната тъмносиня рокля с бели цветчета помагаше да изпъкне златото на косите ѝ и белотата на лицето с лекия загар на южното слънце. Д. Спространов, ОП, 191. Кръглата луна се подаваше полека зад планинските върхове. Сенките по нея, прилични на странни изображения, ставаха по-тъмни и жълтият кръг изпъкваше по-релефно. Елин Пелин, ЯБЛ, 15. Малко по-нагоре, от рамката на един прозорец на второкласния вагон, рязко изпъкваше стройната фигура на Толи. Д. Калфов, Избр. разк., 282.
4. За човек – правя впечатление с нещо – външност, облекло и др., в сравнение с други хора; откроявам се. Между кожарските работници се изправи мъж със синя риза. Едрото му лице, сякаш направено от червена глина, тежко и неотразимо изпъкна между другите. Ем. Станев, ИК I и II, 74. Около кавхана се бе разгърнала многобройната му свита. В нея най-личен изпъкваше боил Тола. Й. Вълчев, СКН, 110. Между гостите изпъкваше и Шавкулов, изискан и хубав мъж. Д. Спространов, С, 282.
5. Правя силно впечатление със своите качества, постъпки, действия, образование и под.; откроявам се, изявявам се, проявявам се. Навсякъде този момък гледаше да изпъкне и да се хареса в работата си. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 11. Зловидеше им се, като изпъкне някой, и гледаха да го съборят, ако може. Ст. Даскалов, ЕС, 183. При условията, които настъпваха, не беше леко за новите деятели да изпъкнат и да се издигнат високо в общото уважение, дори и при големи качества. К. Величков, ПССъч. VIII, 76. От свещениците изпъкваше поп Атанас, който два пъти беше ходил в Света гора. Цв. Минков, МЗ, 7. В съчет. със следв. сказ. опред. с предл. като. Малката снаха имаше мечтателно изражение, гледаше кокетно и се стремеше да изпъкне като пъргава и гостоприемна. Г. Караславов, СИ, 251. Мнозина от атонските монаси изпъкват като ревностни будители на южното славянство. Б. Пенев, НБВ, 44–45. Когато танцуваше, дамата му почти не стъпваше, понеже той, в желанието си да изпъкне като най-добрия танцьор, току-речи я носеше на ръце. Д. Немиров, Д № 9, 151. Още от древността град София изпъква като важен търговски, транспортен, административен и културен център.
6. Прен. За проблем, въпрос, работа и под. – възниквам като нещо важно и неотложно и изисквам разрешение. Окото на управниците падна върху чиновническите заплати. Добре, но тук изпъкваше с всичката си недвусмисленост въпросът: какво ще стане със заплатата на най-големия и най-добре плащания служител – княза? Г. Кирков, Избр. пр I, 74. А освен тези обикновени работи всеки ден се раждаха и изпъкваха и по цял куп извънредни, които той трябваше на часа да извърши. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3–4, 232. – Детето е мое. Само мое. Съпругът ми не му е баща. Съдиите изгледаха учудено и двамата. Сега изпъкна ново обстоятелство, което и двете страни не бяха изтъкнали по-рано. Ст. Чилингиров, РК, 296.
7. Прен. В съчет. със съзнание, памет, въображение и предл. в или в съчет. с очи и предл. пред. Появявам се в съзнанието, паметта, мислите или във въображението, в спомените на някого много ясно, много живо. Той слушаше откъслечните говори на хората и в ума му изпъкваше голямата икона на селската черква. Елин Пелин, Съч. II, 39–40. И той е хвърлял книжни лястовици и е тропал с крака в класната стая по време на урок, но една случка сега ярко изпъкна в съзнанието му. Сп. Кралевски, ВО, 100–101. Дълбоко уязвена, княгинята видя отново великолепието на големия град и разбра съблазните. Някои картини изпъкнаха живи и ярки в паметта ѝ, с подробности, едва сега понятни за нея. Ст. Загорчинов, ЛСС, 77. Ето я, изпъква тя и днес пред очите ми ясно и живо, досущ такава, каквато я виждах в дните на моето детинство. Т. Влайков, Пр I, 2. Сух, висок, с права снага, преминал петдесетте, но без бели влакна, образът му [на бинбашията] изпъква пред мене така жив, като да го гледам. К. Величков, ПССъч. I, 49. Рангел заговори тихо и пред очите му изпъкна Якимов със своята особена усмивка. Д. Кисьов, Щ, 50. // За чувство, желание, настроение и под. – появявам се у някого, като преобладавам в момента над всички други негови чувства, настроения, желания. Това ѝ огорчи душата, тя смръщи чело, погледът ѝ стана суров, думите ѝ хладни; и изпъкна у нея пак желанието тя сама всичко да си върши. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 244. Тогава ще изпъкнат пък други, още по-нови блянове. Т. Влайков, Съч. III, 52.
8. Остар. Появявам се неочаквано, заставам изведнъж пред или срещу някого или нещо; изскачам. Ненадейно по полите на Белмекен изпъква изневиделица един войник и ни маха да спрем. Ив. Вазов, Съч. XVII, 70. И Първан излезе на разходка към Пипинерата. Разхожда се той разсеяно и при завоя на една алея изпъква отпреде му цяло семейство роднини. Ал. Константинов, Съч., 278. Но ненадейно сега изпъкнала една мечка и подгонила ловеца. Кр. Пишурка, К, 104.