ИЗПЪ̀ЛВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изпълвам и от изпълвам се. На борда на станцията бе монтирана сложна апаратура за изследване на изпълването с кръв на сърцето, на отделните тъкани и на кръвоносните съдове. ЗФ, 1971, бр. 27, 2. – Как се казвате? И докато трая изпълването на графите, магнетофонната лента би снела следния разговор. Н. Каралиева, Н, 122.

ИЗПЪ̀ЛВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изпълвам се; осъществяване.


Източник: Речник на българския език (онлайн)